Skip to main content

Наръчник на бригадира

Ивайло Динев

„Каква прекрасна възможност“, помисли си Калоян, докато разглеждаше програми за младежки бригади, обещаващи му джобове пълни с пари само за едно лято.
Калоян тъкмо е завършил втори курс Право и мечтае да работи по професията си. За разлика от онези негови колеги, които надменно му казаха, че лятото ще стажуват във фирми, за да натрупат професионален опит в реална работна среда, Калоян не може да си позволи работа за без пари. Единственото, с което разполага, са все още здравото му младо тяло и спестените от стипендии няколкостотин лева. За хора като него изборите не са много – може да мизерства или да отиде някъде, където се плаща повече, отколкото в България.
Тази му инвестицията няма да му спечели място в класациите за млад предприемач на годината, а бригадата едва ли ще присъства в професионалното му курикулум вите. Калоян заминава за Англия на 16 юли и ще бере ябълки поне три месеца. А правата на ябълките не попадат и в най-широкото понятие за академична дисциплина или юридически опит. Той е част от поредната кохорта български работници в селскостопански ферми от поне 15 години насам.
Българите се връщат с по хиляда до десет хиляди паунда чисти пари. Сума, звучаща стряскащо за родния стандарт. Ако оцелеят докрай, те ще ги вложат в себеразвиване, пътувания, бизнес или ще ги запазят “за всеки случай“. Ако бъде успешен опитът им, те може би ще послужат за пример. Може би ще видим Калоян в някоя рекламна статия в новинарски сайт, без да подозираме, че цялата работа е скалъпена и ни баламосват, че на бригадите ни очакват ефирни зелени поля като в семеен немски филм, идилично щастие, селска радост, солидарност и спокойствие. За всеки е спестена информацията, че младежките бригади често всъщност включват all-inclusive каравани с течащи покриви, никакъв достъп до външния свят и липса на работнически права. Но да не избързваме с хронологията на разказа. Бригадата преминава през няколко ту отчайващи, ту досадни стъпки. (1)

Раздялата
На летището идват родителите му и брат му. Цяла нощ са пътували нетърпеливо от родния град, пристигайки четири часа преди полета. Да кажем, сега ще си поговорят, ще се видят за малко, ще споделят терзания и мечти, ще пийнат от кафето за четири лева. Но не – от притеснение мълчат, от мълчанието се притесняват още повече. Бавно минава времето до чакания от всички момент, после следват прегръдки, тежки сълзи и ситно излизащо от гърлото „Довиждане!“. Дано се държи нашето момче. Дано!

“Sled zaplata ;)”, снимка от tunnels, Brigadiri.com. Последният коментар към изображението гласи: “Е тва като видиш накрая се сещаш, че цялата мизерия е имала някъв смисъл :)”
“Sled zaplata ;)”, снимка от tunnels, Brigadiri.com. Последният коментар към изображението гласи: “Е тва като видиш накрая се сещаш, че цялата мизерия е имала някъв смисъл :)”

Задължителните лечебни средства, за да си годен за работа – WTF!?@%$”
Държането е важна част от приключението, наричано селскостопанска бригада. Трудът е свързан с навеждане и вдигане на тежки каси, понякога пълни с вода найлони. Без значение какво е физическото ти състояние. Времето на Острова е, меко казано, отвратително – вали като че ли не е валяло никога и сега му се е паднало. Неслучайно най-предпочитаните помощни средства, споделени от опитните бригадири, са: за справяне с болките по тялото – мехлеми, наколенки, колан и лепенки за кръста; за настинки и грип – антибиотици, фервекс, максгрип и пчелен мед.
Забележка – тези средства не просто са за предпочитане, а са отбелязани като задължителни! И това не е резултат от дискусия на пенсионерския клуб във Враждебна, а на отиващи на работа във Великобритания.

Работникът сам трябва да си осигури почти всичко
Във фермата никой не очаква Калоян. Не го очакват работни обувки, нито завивки. Караваната е като албански бункер. Около 20 квадрата за осем човека. Ако е късметлия, може да са само четирима. Тоалетна няма, но, казват, някъде трябвало да има.
Почти като общежитие в Студентски град. Какво толкова?!
Вечерта Калоян ляга в спален чувал, взет набързо няколко дни преди излитането за Англия. И ще е в него всяка вечер, докато не си купи завивки от най-близкия град. Това обаче не е важно. Както му казват старшите работници, навлезли в английските полета за пореден път, „Фермата е добра. Ако има работа, тогава има пари.“ А където е той, изглежда, ще се работи здравата. Понякога извънредно, понякога извън норма, понякога извън закона.
Но да се върнем на караваната. Калоян е в добри условия. Защото на други места може да събира с кърпи течащата вода от покрива, или да е без отопление и без шкафове за багажа. Може изобщо да няма къде да изправи гръб.

“Bg izobretenie”, снимка от stiliqnestiq, 2014. Един от коментарите гласи: “ха ха личи си че имат нужда от нас тъпите англичани само който е ходил на бригада знае”.
“Bg izobretenie”, снимка от stiliqnestiq, Brigadiri.com, 2014. Един от коментарите гласи: “ха ха личи си че имат нужда от нас тъпите англичани само който е ходил на бригада знае”.

Работни условия като в робство
Сутринта става в четири часа. Отваря вратата на караваната и навлиза в тъмнината. Работният ден започва преди да е свършила нощта. Отвсякъде излизат бригадирите – румънци, поляци, литовци, българи, и се редят пред две тоалетни и пет душа, от които два неработещи. Минава един час, преди Калоян да достигне до заветния освежаващ удар на водата, но скоро трябва да излиза, за да започва работа.
Полето е кално, стъпи ли – краката му ще потънат над глезените. Повечето работници са вече с ботуши, купени от самите тях, защото нито фермерите, нито изпращащите ги фирми са помислили за това, камо ли да им споменат. Ако не внимаваш, може да пропаднеш здравата в някоя дупка, да натъртиш ходило или да счупиш глезен.
Почивките са кратки, затова пък често няма къде да се седне. Някои клякат, други се облягат един на друг. Всъщност почивката е време да повисиш безцелно и да усетиш по-силно болките в кръста – дотолкова че да поискаш по-бързо да идва време за работа отново. Трудът калява тялото и духа, почивката ги разваля. „Arbeit macht frei”
След края на работния ден нощта е близо, но баните отново са далеч. Трябва да си Юсейн Болт, за да се изкъпеш преди 19 часа, изпреварвайки останалите около двеста кални мърльовци, запътили се към Обетованата земя. Душът този път може да е студен, защото топлата вода е отишла за друго, например за дрехи, а бойлерът не е загрял. И все пак издържаш, но после какво? Ще вземеш заветните аспирини и витамини, ще се опиташ да си сготвиш на една от трите печки нещо бързо (ако се доредиш), ще погълнеш домашна ракия за успокоение, против зарази и спиране на болките, и ще заспиш.

 “Почивка на полето в m t mitchel”, снимка от silievtodorov, Brigadiri.com, 2011
“Почивка на полето в m t mitchel”, снимка от silievtodorov, Brigadiri.com, 2011

Свободно време или няма, или си твърде изморен да правиш каквото и да било
Сънят е прекрасен, когато си капнал от умора. Сънят е прекрасен, но когато имаш време да сънуваш. А времето тук не стига дори за кошмари. Защото времето е определено в паунди или в ябълки, в каси – от сутрин до вечер. Почивката предполага размисъл, времето за размисъл предполага бъдещи противоречия между очаквания и реалност.
Рядко случващите се купони са за съвместно обезболяване. Грубата действителност не изисква много алкохол, за да задейства загуба на координацията, а сексът е мръсен. Буквално. Общите бани, общите тоалетни, общите кухни също. Понякога тръгват зарази, понякога само кратък сърбеж, понякога просто по-рядко дефекираш, уринираш, онанираш и не търсиш контакт с друг човек.

Фермата е твоят свят, другият е недостъпен
В ерата на технологичната революция, на пробутваните ни отвсякъде великолепни години на глобализация и лесен достъп до всичко, Калоян едвам-едвам може да чуе гласа на родителите си и на малкия си брат. Фермата би трябвало да разполага с кът за забавление с компютри и телевизия, но всъщност компютрите са четири, а интернетът – бавен. Да предположим само, че всеки от двестате работника иска да се свърже в една вечер със свои близки за 20 минути. Колко време трябва да чака Калоян, ако се падне сред последните четирима? 16 часа. Точно така. Цели 16 часа.
Но да речем, че няма какво да си каже с България. Да помислим, че е в Англия, за да „види свят“ и да попътува свободно без задръжките на семейството. Да си го представим Калоян като един български Керуак – бере ябълки и тръгва на път из магистралите на епохата. Но в най-добрия случай фермата се намира на 8-9 километра от града. Няма обществен транспорт от нея до там, нито осигурен от фермата. Единственият вариант е да отиде с такси, но не може да си позволи да отиде сам, защото ще му струва колкото няколко дни работа. Ще трябва да намира съмишленици, да се уговаря с тях и да чака сгоден за всички момент. Най-важното обаче е да разполага с пари.

“Чисти” сме”, снимка от Elektra, 2010. Коментар от фейсбук страницата на Brigadriri.com: “Така се изкарват парите по фермите”. Снимка 5, информация: “Tova stava pri sadene bez rakavici”, 2010. Коментар под снимката: “neka taq snimka da pokaje na tezi koito gi ochakva podobno neshto da si imat na ideq kakvo eventualno moje da im se sluchi”.
“Чисти” сме”, снимка от Elektra, 2010. Коментар от фейсбук страницата на Brigadriri.com: “Така се изкарват парите по фермите”. 

Снимка 5, информация: “Tova stava pri sadene bez rakavici”, 2010. Коментар под снимката: “neka taq snimka da pokaje na tezi koito gi ochakva podobno neshto da si imat na ideq kakvo eventualno moje da im se sluchi”.
“Tova stava pri sadene bez rakavici”, Brigadiri.com, 2010. Коментар под снимката: “neka taq snimka da pokaje na tezi koito gi ochakva podobno neshto da si imat na ideq kakvo eventualno moje da im se sluchi”.

Заплащането невинаги е толкова прекрасно
Всъщност, невинаги става ясно какво ще бъде заплащането. Ще реши супервайзърът да е на норма, на каса, на метър, на ред. Такова нещо като минимално заплащане на час може и да изчезне от реалността и да бъде нарочено за кой колкото изкара. Сиреч, според способностите. Да де, ама оценени от другиго. В края на деня събраните ябълки на всеки ще бъдат оценени за качеството им и ако се прецени, може и нито едно пени да не получи работникът. На други места няма да чакат края на работния ден, за да те пратят в караваната заради „некачествена“ работа.

Работнически права?
Правото на протест, въпреки че всяко забутано село в Англия е по-близо до центъра на Европа от България, често не съществува. Вдигнеш ли глава, ще ти вземат касите с плодовете, сякаш те са ги събрали, или направо ще те изгонят от фермата, като че си улично куче. Разбира се, по-фино, не с „Майната ти!“, а с връчване на писмо за изгонване.
Да летиш преждевременно за България е една от най-неприятните развръзки за един бригадир. Много по-лошо от 14-часовия работен ден, от студения душ, от дупките в полето, от болките в кръста. Да си тръгнеш преждевременно означава да се върнеш от едно робство в друго абсолютно същия, само по-наведен и по-беден духом. Но стига!

Защо ли отиде Калоян?
Може би мизерията в България е по-тежка от експлоатацията на острова. Може би тежкият, неправомерен труд е за предпочитане от българската заплата и животът на кредит. Представете си само колко неприятна е действителността в родината за един млад човек, за да предпочете руската рулетка на бригадирството. Да избере непознатото, пред познатата бедност.

*

Калоян, разбира се, е измислен герой.
Но Калоян може да бъде всеки, тръгнал по трудните пътеки на гастарбайтерството.
Те може би ще се разсърдят, че тяхната история е разказана без красотите й.
Но нямаше как да пропуснем грозното, споделено от самите тях, висящо от толкова много посоки и стискащо ни така здраво за гърлата…

1) Настоящата есеистична интерпретация на бригадите е въз основа на споделени във виртуалното пространство лични коментари и материали от бригадири в интернет форуми, страници и групи във Facebook за живота и работата в селскостопанските бригади във Великобритания. Основният източник е най-големият интернет форум за бригади http://brigadiri.com/forum/, където са проследени теми и коментари от 2008 г. досега, обсъждащи най-вече условията на труд и живот, напътствия за заминаване, заплащане и права. Преди година в проучване неправителствената организация “Кампания 21” обяви, че 91% от заминаващите на бригада българи са в риск от трудова експлоатация.

Comments

comments

Ивайло Динев

Докторант по политически науки в Scuola Superiore Sant’Anna в Италия. Интересува се от социални движения на Балканите, колективни действия и демокрация на участието.