Skip to main content

Исландия – от политическата утопия до офшорния скандал. Поглед отвътре.

Ивайло Динев и Яна Кадреева

Исландия е една от най-отдалечените точки на Европа с население от около 332 000 души. Островната държава става независима след референдум през 1944 г. Управлението е парламентарна република и представителна демокрация, а активността на изборите е една от най-високите в света (над 80% на последните избори). През годините Исландия рядко влиза в международните новини, още по-малко в популярните медии у нас, за това пък, когато се разви т.нар. Исландска революция през 2008 г. социалните мрежи се изпълниха с новини и анализи на вдъхновяващите примери за справяне с икономическата криза и на призивите за пряка демокрация и самоуправление. Осем години по-късно сякаш нищо не се е променило. След като премиерът Гунглагсон бе хванат с офшорни сметки в Панама, хиляди излязоха на протести в столицата Рейкявик. Какво се случва в Исландия? Разговаряме с исландките  Фату Ндуре и Ингунн Фйола Брьнйолфсдоттир. 

След новината, че исландският премиер Сигмундур Давид Гунлаугсон е бил част от офшорните схеми, страната влезе в световните новини. На 7 април беше определен нов министър-председател, но правителството остана на власт. Какво мислят хората тези дни? Чувстват ли се като победители или има още работа за вършене?

Фато Ндуре: Сигмундур не подаде оставка, а временно отстъпи встрани и продължава да работи като член на парламента, въпреки че е във временна ваканция от вчера (интервюто е проведено на 12 април, бел. ред.). Правителството все още остава на власт, както остават и другите двама министри, замесени в скандала с офшорни активи – и те не подадоха оставка.

Както споменах, трима министри са били замесени в скандала и голяма част от хората искат техните оставки, а и на цялото правителство.

Случаят на премиера е най-сериозен, тъй като той и съпругата му имаха претенции към фалиралите банки, а правителството участва в обсъжданията за постигането на споразумение със стейкхолдърите. Това означава, че Сигмундур седеше от двете страни на масата и е замесен в активите на фалиралите банки. Другите двама министри не са имали (доколкото знаем) претенции към фалиралите банки, но това все още вбесява хората, тъй като те са имали офшорни активи и следователно не са вярвали на исландската финансова система (която са изградили) и най-вероятно не плащат (или по-точно не са плащали) данъци за тези активи (за които твърдят, че не притежават повече).

Хората не се чувстват като победители. По-голямата част от исландския народ иска да се проведат избори възможно най-скоро, за да се премахне това правителство от власт. В Исландия все още се организират протести почти всеки ден и организаторите заявяват, че те ще протестират, докато това правителство подаде оставка и се организират нови избори.

Снимка: Уикипедия
Протестите в Рейкявик събраха десетки хиляди. Снимка: Уикипедия
1
Снимка: Art Bicnick, 04.04.2016, http://bicnick.com/
Снимка: Art Bicnick, 04.04.2016, http://bicnick.com/
Снимка: Art Bicnick, 04.04.2016, http://bicnick.com/

Ингунн Фйола Брьнйолфсдоттир: Сигмундур Давид Гунглаусон отстъпи встрани и предложи Сигурдур Инги Йохансон, следващият по ранг в Прогресивната партия и бивш министър на рибарството, да поеме поста. На първо място, да се запитаме – това демократична практика ли е? Човекът, към който всеки загуби доверие, да избере кой да е следващият премиер? Второ, Сигмундур Дейвид все още е начело на Прогресивната партия и остава редовен член на парламента. Независимо от всичко, случващото се не е това, което искат хората – в резултат на липсата на доверие на народа към него, хората искат пълната оставка на Сигмундур. Също така, Сигурдур Инги даде няколко съмнителни изявления в медиите. Запитан за мнението му относно офшорните райски кътчета, той незабавно заяви, че „е сложно да имаш пари в Исландия“, а „парите трябва да отидат някъде“. В допълнение, други двама членове на правителството – Бярни Бенедигстон, министър на финансите, и Олоф Нордьол, министър на вътрешните работи, са споменати в теча на пари и хората призовават за техните оставки също. Това беше просто повторно разместване, отчаян опит за отклоняване на вниманието, и има още много да се направи. Засега поне изглежда, че хората все още имат сила да се борят. В изтеклите документи присъстваха имена на членове на Общинския съвет, един от тях е подал оставка, а друг е в отпуск за неопределено време. Съществува наистина голямо нежелание за подаване на оставки след политическите скандали, и като цяло това правителство не подава оставката си – те просто излизат във временна ваканция. Ха-ха! Има 600 имена от Исландия в документите от Панама. Тя е държавата с най-много имената на глава от населението. Това показва колко дълбоко е вкоренена корупцията. Тя трябва да бъде посочена и елиминирана. Образът на Исландия като някакъв вид политическа утопия в глобалното общество е напълно разбит – този образ просто е бил лъжа.

Ако се върнем назад към протеста от 2008 г. след икономическата криза, който често бива определян като „революция“, и го сравним с протеста от последните дни, срещу какво са хората – системата на капитализма или срещу определени нейни проявления? Има ли рефлексия и виждане сред исландците, че проблемите са структурни или вярват, че системата е достатъчно добра, за разлика от нейните различни изпълнения?

И: Радвам се, че поставяте „революция“ в кавички – документите от Панама показват черно на бяло, че не е имало революция, че нищо не се е променило. Определено бих казала, че проблемите са гледани като структурни, а не като анекдотично съвпадение, защото всичко, което се случва, все още е скоро след пика на икономическата криза и хората все още свързват тези събития с последиците от нея. Аз не бях тук по време на протестите през 2008 г. и 2009 г., но мисля, че една част от гнева идваше от това, че хората във властта са свързани с икономическата криза. Мисля, че общото чувство след това бе, че народът е била ограбен, а идеята, която се превърна в популярен мем в социалните и в масовите медии, че страната се възстановява, е само фасада. Както показва проучването, хората не са щастливи и не мислят, че имат ново правителство; това е старото вино в старите бутилки.  

Протестите от 2008 г. Снимка: Уикипедия
Протестите от 2008 г. Снимка: Уикипедия

Ф: Повечето хора смятат тези проблеми за структурни и като доказателство на това, най-радикалната партия – Пиратската партия – увеличава подкрепата си и на последното допитване има 36.7% подкрепа.

Разбира се, някои определят системата за достатъчно добра, но те са малцинство.

Проблемът с исландските политици и финансовата система е, че от независимостта на страната насам едни и същи фамилии са замесени във властта и взимането на решенията. Открай време те употребяват природните ресурси като тяхна собственост и в този процес стават отвратително богати. В Исландия тези фамилии са силно свързани с десните партии. Тези във властта са същите, които искат да приватизират колкото е възможно повече земя и да я разпродадат на своите близки и приятели.

Новите мобилизации често са определяни като да са без лидери, без организациии и без ясна визия какво искат да променят. Дали исландските протести оправдават това клише? Какви видове социални и политически формации (партии, НПО, социални движения и др.), се появиха от протестите? Какви цели си поставиха те? Каква е ролята им в обществото днес?

Ф: И да, и не. През 2008 г. имаше неофициални лидери и определени общи цели, но, разбира се, в протестите участваха много хора с различни идеи и виждания как да се постигнат целите. Основното искане на протеста през 2008 г. бе да се свали правителството от власт.

Различни партии и социални движения се формираха от протестите през 2008 г. Двете основни партии бяха Най-добрата партия и Гражданско движение. Тези две партии преживяха няколко преструктурирания през последните години и са силно свързани с Партията на светлото бъдеще и Пиратската партия.

Посочените партии нямат много членове в парламента, но ако се проведат избори в момента, ситуацията ще се промени драстично. Освен тях, бяха формирани няколко по-малки партии, но те не успяха да преминат 5-те процента на изборите през 2013 г. и вследствие на това над 22 хиляди гласа отидоха на вятъра.

И: Както споменах, не бях тук по време на протестите през 2008 г. и 2009 г., но знам, че консервативните медии взеха участие в репрезентирането на този вид идеи, заедно с полицията и разбира се, с всеки, който бе срещу протестиращите и се опитваше да запази своето място. Тази реторика не е изненадваща – да отслабиш опонента си като го принизиш с „Той не знае какво иска“, сякаш протестиращите са деца, които се нуждаят от властта на родителя. Но разбира се става дума за зрели, способни и мислещи хора. Това показва важната роля, която медиите играят, както документите от Панама ни показаха. Преди няколко години изтече полицейски доклад за протестите от 2008-2011 и стана ясно, че полицията не е имала проблеми да събира данни на хора, обозначаващи ги като „анархисти“, позовавайки се единствено на външния им вид, на това с кого се виждат и къде излизат. Сещаш се, все тривиални и повърхностни неща, и хората бяха етикетирани като едни или други с цялата лична информация за тях. Това бе огромен скандал! Мисля, че хората, които са в основата на движението Jæja – масова организация, стояща зад протестите сега – се появиха след протестите от 2008-2009, и те призоваха за протести и реакция в социалните медии. Не съм достатъчно запозната с тях, за да кажа дали те си имат „водач“ или не. Пиратската партия, която трупа все по-голяма популярност, може да бъде описана като безлидерска. Те си сменят ролите ротационно.

4
Снимка: Art Bicnick, 04.04.2016, http://bicnick.com/
Снимка: Art Bicnick, 04.04.2016, http://bicnick.com/
Снимка: Art Bicnick, 04.04.2016, http://bicnick.com/

Хората често се оказват в положение сами да се образоват правно, за да могат да опознаят добре и да противодействат на механизмите на системата; редица примери показват, от една страна,  изключването на хората от структурите, устройството и начините й на действие, и в същото време, че далеч не е непосилно за тях да се еродират и да противодействат, примери, които доказват обратното на неолибералната критика, която отдава такова значение на тясната специализация. Наскоро популярният шведски антрополог Ериксен спомена в своя лекция, че според него хората могат да се самоуправляват успешно само в групи до сто човека. Като че ли повечето биха се съгласили с това твърдение. Гледайки към исландския опит от 2008 г. досега, смятате ли, че той е прав или греши?

И: Не мисля, че съм в положение да поставям под въпрос твърдението на Ериксен, и той може би е прав! Исландия е малка държава с приблизително 300 000 души. Бихте помислили, че това би могло да бъде възможно тук. През последните няколко години ние вървим напред и назад по традиционната ос ляво-дясно и липсва реална стабилност. Последните избори през 2013 г. бяха особено трудни, появиха се много нови малки партии. В Исландия има закон, наричан „Закон на 5%“, което означава, че гласовете за партиите с по-малко от 5% подкрепа, не се оползотворяват. Така 22.295 гласа са отишли на боклука. Например, Пиратската партия, която печели подкрепа сега, едвам постигна 5,1% с 9.647 гласа. Управляващите партии (Партията за независимост и Прогресивната партия) получиха 96.627 гласа. Десет пъти повече гласове. Малката Пиратска партия има трима депутати, правителствените партии получиха 38. Не десет пъти повече, колкото процентът предполага, а дванайсет пъти повече. Това означава, че гласовете на управляващите партии са почти 30% по-ценни от опозиционните (повече информация за изборите тук).

Моето усещане е, че хората искат повече пряка демокрация и това може да се докаже с нарастващата подкрепа за Пиратската партия, която оглавява допитванията в момента, а също и с множеството онлайн петиции по различни въпроси, чрез които хората предизвикват правителствени решения. Мисля, че хората искат да чувстват, че са част от процеса на взимане на решения и искат гласът им да бъде чут. И тъй като ние сме малка държава, безспорно съществува обвързване между хората в парламента и извън него. Особено заради малкия брой на населението, някой би си помислил, че това обвързване е по-ясно и по-видимо, но очевидно – както документите от Панама доказаха –  някои хора все още успяват да скриват и замаскират тези връзки.

Ф: Колкото до мен, бих се съгласила с твърдението на Ериксън. Не мисля, че исландците вярват в утопичната идея, че могат да постигнат перфектната пряка демокрация. Но ние можем да създадем по-справедлива система.

Исландският народ е добре образован и мнозина са политически активни. Какво точно се случи след протестите през 2008 г. е доста сложно за обяснение. През 2008 Партията на независимостта и Прогресивната партия бяха на власт, бяха на власт от много години. След фалита на банките исландците поискаха да изберат някоя лява партия, която да се опита да ни измъкне от финансовата бъркотия и да поправи разсипаната система. Тези партии планираха да направят някои промени в конституцията чрез превръщането на демокрацията в Исландия в по-пряка. Тази мечта не се превърна в реалност. През 2013 г. на парламентарните избори, след обещания за възстановяване, двете стари партии дойдоха отново на власт. Тези две партии игнорираха исканията на хората за нова и по-справедлива конституция.

Ето къде сме днес, мнозинството от хората искат определени промени към по-пряка демокрация, но властта ги игнорира.

Снимка: Art Bicnick, 04.04.2016, http://bicnick.com/
Снимка: Art Bicnick, 04.04.2016, http://bicnick.com/

В предложението за нова конституция от 2011 г., която споменахте, основна роля се отреждана уважението към природата и нейната защита като общо благо. В България каузите за околната среда са много популярни, но всяко едно правителство увеличава строежите по плажовете и в планините. В този смисъл, как исландците успяват да противодействат на трансформацията на природата в пазарен продукт?

Ф: Основната идея беше исландската природа и околната среда да бъдат определени за неизменна обща собственост на хората в Исландия. Освен това, беше предложено исландците да могат да се противопоставят на законопроекти, засягащи застроявания и други проблеми, както и да изискват национални референдуми.

И: По мое мнение е въпрос на нагласа. Управляващите партии в момента изглежда са по-заинтересовани от електроцентрали, алуминиеви топилни пещи и, разбира се, икономическа облага, отколкото защитата на природата. Поради това е доста иронично, че министърът на околната среда е от Прогресивна партия – партия, която изглежда е по-загрижена за икономическите ползи отколкото за проблемите на околната среда. „Запазване на Исландия“, организация за защита на природата и планините, беше много активна преди сътресенията от икономическата криза, но за съжаление не е активна през последните няколко години. Всички други движения за защита на природата са локализирани около конкретни проекти, като например специфичните места с лава или определен водопад и т.н.

Ф: Мисля, че е важно да се посочи, че народът на Исландия се гордее с природата на острова си и тя е много свързана с идентичността на исландците. Следователно, типичният исландец се грижи за околната среда (поне на думи, може би не на практика) и мнозинството смята, че трябва да запазваме колкото е възможно повече от нея и да се използват източници за устойчиво развитие и енергия, колкото е възможно.     

И: Исландците имат представа за себе си като за „деца на природата“, живеещи близо до природата, което в някои отношения е вярно – ние сме народ от фермери и рибари. Този образ е поддържан от световните медии и туристическите реклами постоянно. Но в същото време гласовете на исландците не бяха достатъчно силни в последните няколко години относно проблемите на околната среда.

През 2009 г. министър-председател на Исландия стана Йохана Сигурдардотир – първата открито заявила се лесбийка, премиер на страна. В допълнение, вашата страна често е определяна като лидер на глобалния феминизъм. Как виждате връзката между джендър равенството, политиката и икономиката? Едва ли знаете, но в българския парламент жените са едва 20%, а средната работна заплата на жените е 15% по-малко от тази на мъжете.

Ф: Както спомена, Исландия често е определяна за лидер на глобалния феминизъм, но има някои проблеми в рая. След парламентарните избори през 2013 г., 39% от членовете бяха жени, а разлика в заплащането при двата пола през 2015 г. е 18.3%.

Посочените цифри сочат ясно, че има още много работа за вършене в постигането на джендър равенство. Исландското феминистко движение е силно и противодейства регулярно на множество важни социални и финансови феномени.

И: Винаги леко се свивам, когато видя поредната статия в социалните медии за това как Исландия е водещата страна по отношение на равенството или ЛГБТ+ въпросите. Ние може би сме постигнали това, но все още има много да се направи. Конституцията изрично разглежда равенството между половете, като посочва, че мъжете и жените трябва да имат равни права във всички аспекти. Това, мисля, е доста важно. Но това е първата стъпка. Ние имаме равенство по закон, но дали на практика е така. В Парламент от 63 членове, от тях жените са 29. Все още има сексизъм, все още има необяснима разлика в заплащането. Само малка част от случаите на изнасилвания завършват в съда и много от тези случаи не приключват в полза на жертвите. Съвсем наскоро 16-годишно момиче – непълнолетно момиче! –  бе изнасилена от петима мъже. Изнасилвачите бяха оправдани по всички обвинения, защото петимата казваха една и съща история, а момичето стоеше сама срещу тях. 5 срещу 1. Това е отвратително. И има нарастваща тенденция жертвите на изнасилване да бъдат глобявани за невярно обвинение, което означава, че те не получават справедливост и в крайна сметка са не само жертва на изнасилване, но и на неправилното функциониране на системата и на законите. Въпреки това, много хубави неща се случват тук, и аз съм особено горда от по-младото поколение, което се занимава с различни видове активизъм както онлайн, така и офлайн, например с инициатива #freethenipple и т.н.

1
На 24 октомври 1975 г. над 25 000 души (около 10% от цялото население на Исландия тогава) протестират за равенство между половете.
Гей Прайд в Исландия, 2011 г., Снимка: Matito
Гей Прайд в Исландия, 2011 г., Снимка: Matito

Напоследък Европа е изпълнена с десни националистически и консервативни вълни, които искат да „защитят“ континента от бежанците, идващи от Изток. Какво мислят хората в Исландия?

Ф: Ситуацията тук е малко по-различна, тъй като ние сме на остров и е трудно да прекосиш границата ни нелегално. Исландия не е посрещнала много бежанци и имигранти, не само напоследък, но изобщо през цялата си история, за съжаление. Страната използва споразумението в Дъблин, за да изпраща хората обратно в Европа колкото се може по-често. Провеждали са се множество протести по тези въпроси, както на улицата, така и в интернет. Когато Европейският съюз предложи европейските държави да приемат бежанци от Сирия, исландското правителство взе решение да приеме 50 човека.

Това не бе добре прието от исландците и те протестираха (в интернет основно) срещу този абсурдно малък брой хора. След няколко дискусии, правителството реши да приеме повече.

Въпросът за бежанците не беше обсъждан на парламентарните избори през 2013 г., за разлика от местните избори през 2014. Прогресивната партия коментира имигрантския проблем в другите скандинавски страни и направи няколко расистки коментара, които им спечели малко точки, но по-важното – отвориха дискусия за десните политици и расистката им позиции.

И: В Исландия също има ксенофобско настроени хора. Хората не се страхуват да изразят себе си в социалните мрежи, така че ние чуваме всички различни гласове. Има гласове, в които отекват десните, националистически възгледи, но има и други, които не насърчават тези идеи. Факт е, че Исландия не е приела много бежанци през годините. Част от причината е в това, че страната е изолирана и е много трудно за бежанците да стигнат до тук. Така че наистина броят на бежанците, които идват тук, не е същият като този в Европа, но въпреки това се наблюдава същото покачване на националистическите ценности като защита на нацията, културата и обществото, и т.н., както привидно навсякъде другаде в Европа. За съжаление, споразумението от Дъблин се практикува почти като стандартна процедура, въпреки че няма закони, които задължават то да се практикува. Това е един недостатък в самия договор и е критикуван от мнозина.

Тук в Исландия ние нямаме същото увеличение на броя на бежанците, както на други места в Европа, но, разбира се, медиите показват ситуацията в Европа. И аз мисля, колкото повече слушаш за един феномен, толкова повече вярваш в него. Например, когато медиите дават безброй новини за нападения на акули, може би си мислите, че акулите са полудели. Много е вероятно броят на нападенията на акули да се е повишил, но това, което също ще помислите е: “Уау, медиите наистина ми съобщават много новини за атаки от акули.” Тогава бихме стигнали до заключението, че нападенията на акули се увеличават, това изглежда разумно, защото това е начинът, по който работят главите ни. Но всичко е въз основа на ограничена информация или данни, които последствие създават предубеждения. Исландия не приема много бежанци сега, в сравнение с предните години, бихме могли да приемем повече. Но отразяването от страна на медиите е толкова голямо, че хората получат това впечатление – и следователно  стават предпазливи за тяхната земя, култура, език и т.н.

SONY DSC
Протестите от 2008 г. Снимка: Уикипедия

Вие сте антрополози – как мислите, че можем да се измъкнем от съвременните кризи на липса на доверие и солидарност между хората от една страна, и липсата на политическа стабилност, от друга?

Ф: Разсъждавайки по въпроса през перспективата на  Исландия, мисля че нови избори са единственото решение, което ще намали гнева на хората и ще възстанови политическата стабилност. Тук има твърдо искане за повече пряка демокрация и по-малко корупция, чрез усъвършенстване на регулациите и законодателството.

И: Това е труден въпрос. Има нарастване на желанието за директна, прозрачна и активна демокрация, поне в Исландия, и със съвременните технологии това изглежда възможно. Членовете на парламента са по-уязвими и по-лесна мишена за натиск или влияние на национални или международни сили и авторитети. Това е по-трудно за цял един народ. Скоростта на информацията ще помогне за осветляването на различни въпроси и ще помогне на хората да направят информиран избор.

Фату Ндуре е антроположка от Исландия. В момента е на терен извън страната и работи по магистърската си теза. Основните й академични интереси са политическа антропология, благоустройство, човешките права и журналистиката.

Ингунн Фйола Брьнйолфсдоттир в момента работи върху магистърската си теза по социална антропология в Университета в Исландия. Академичните й интереси са феминизъм, власт, управление и развитие.

Comments

comments

Ивайло Динев

Докторант по политически науки в Scuola Superiore Sant’Anna в Италия. Интересува се от социални движения на Балканите, колективни действия и демокрация на участието.