В опит за по-добър провал

protest-varna-tim-41

Първоначално натрупване на капитал: Случаят Варна

Божин Трайков

В статията разлеждам промените, които се случват в град Варна, във връзка с първоначалното натрупване на капитал, като предпоставка за възникването на нов тип капиталистически, социални, икономически и културни отношения. Тези промени са свързани с етапа на неолиберализация, характерен за държавите от Източна и Югоизточна Европа. Без значение как ще се нарекат субектите, монополизирали управлението на града, същественото е, че отстраняването на гражданите от участие в управлението и благоустрояването на средата, в която живеят, се явява закономерен процес. Те се превръщат в странични наблюдатели на приватизацията и комерсиализацията на градското пространство.

(още…)

Повече

2016-10-24

Либерализация или демократизация на градския активизъм

Георги Медаров

В тази статия се обръщам към ограниченията на разпространени интерпретативни схеми, налагани върху градския активизъм в България след 1989 г. Въпросните схеми наследяват много от либералното политическо въображение за „прехода“, „изграждането на гражданско общество“ и „завръщането към Европа“ от 1990-те години.

Централен залог на представената перспектива, основаваща се върху увеличаващия се брой критически изследвания на постсоциалистическия либерализъм в България, е, че не всяка активистка инициатива, говореща от името на „гражданското общество“, е винаги и демократична. В постсоциалистическия период понятието „гражданско общество“ притежава огромен символен заряд в медиите и публичните институции, и ефективната му употреба може да има решаващо политическо влияние. Поради това се ползва от най-различни групи и за противоречиви цели. Налични са и много антидемократични, демофобски и елитистки употреби, артикулирани като борби срещу „популизма“, „масовия вкус“ и пр., от името на „гражданското общество“.

(още…)

Повече

Квартал „Христо Ботев“ - подход откъм квартал „Слатина“

Инфраструктурните бариери – случаят с квартал „Христо Ботев“ в София

Квартал „Христо Ботев“ - общ изглед от птичи поглед (източник: Google Maps)
Квартал „Христо Ботев“ – общ изглед от птичи поглед (източник: Google Maps)

Павел Янчев

Текстът разглежда квартал „Христо Ботев“ в София през призмата на непреодолимите инфраструктурни бариери, които възпрепятстват свободното движение на хора в публичното градско пространство. Целта е през примера с конкретния квартал да проблематизирам липсата на пропускливост в градската среда като политически инструмент за фрагментиране и разкъсване на социалната структура на града, както и да разгледам нормативната идея за порестия град. Вдъхновение за статията бяха наблюденията върху квартал „Христо Ботев“, направени вече от Светла Енчева [1], но също така и набиращият скорост дебат за градската пропускливост, например през концепцията на Секи и Вигано за Париж.

(още…)

Повече

btv-screenshot-uspeli-romi

От „гетото“ към „университета“

„От гетото към университета“ – така може да се обобщи най-често срещаният мотив в историите, с които медиите се опитват да балансират тенденциозно дискриминативното си и расистко представяне на българските роми в преобладаващата част от останалите си материали. Позитивната лична история, разказана от първо лице, цели на първо място да покаже, че „все пак може“ (ако искаш), както и да демонстрира журналистическа загриженост по отношение на представянето на „друга гледна точка“ или даването на „право на отговор“. Тези отговори обаче неизменно са оставени да се развиват в рамките на жанра на позитивния пример, който по дефиниция остава винаги изключение, независимо от това какви са мотивите и загриженостите на самите герои на материалите. Важно е да се разбере как историята за „успелия ром“ остава неразривно внедрена в цялостно расисткия медиен контекст, в който се предполага, че трябва да играе ролята на един вид контрапункт на иначе преобладаващо негативната репрезентация на хората от етноса. Следователно тези истории би следвало да се разглеждат като част от тази среда, а не като нейни мними алтернативи.

(още…)

Повече

fig-11-eye-level

Проявления на урбанизма в отношението към публичните пространства

Нурхан Реджеб

 

След период на застой през 90-те години на миналия век българските градове започват отново своето интензивно развитие през последните години (най-вече след приемането на страната ни в ЕС). Това, обаче поражда редица въпроси и спорове относно начина, по който се вземат решения и се дефинират приоритетите в развитието им. Наред с редицата положителни проекти, свързани с инфраструктурното обезпечаване в резултат на европейските фондове и финансиране, могат да бъдат отличени и редица дефекти, свързани с публичността и прозрачността на процесите, с които се взимат ключови решения за облика на градовете. Начинът, по който се планират и развиват те, носи несъвършенствата на една система, която не разполага с инструментариума за създаване и достъп до качествена и справедлива градска среда и запазване на идентичностите във все по-глобализиращия се свят. Стратегическите и устройствените планове за цялостно развитие имат по-скоро „догонващ“, а не „визионерски“ и „изпреварващ“ характер.  Връзката между различните нива на планиране, между стратегическите и устройствените планове, се осъществява трудно. А всичко това, от своя страна, трудно кореспондира с подробното планиране и проектирането на важни публични пространства, от които до голяма степен зависи качеството и жизнеността на средата, в която живеем.

(още…)

Повече