Skip to main content
Джорджано на рекламен плакат

Овладяване на критиката – случаят Джорджано

Не всяка критика, която успява да се скачи към някакъв колективен субект, е успешна. Обратното, често капитализмът успява да превземе дори и силни критически проекти. Но това прави и територията, която капиталът е превзел, силна и важна за него, доколкото предоставя възможност за голямо разгръщане на парични потоци. Такъв е примерът с Ню Ейдж-Хипи хората, които метаморфизираха в бизнес-елитистки дискурси за мен-като-уникален-в-света и аз-като-самоусъвършенстване-в-офиса, а това от своя страна доведе до нови възможности, в които паричните потоци могат да се въведат – бизнес обучения, тийм бийлдинги, инкорпорирани в бизнес средата ментори, мениджъри, коучъри и т.н. Следователно, за да е печелившо овладяването на критиката, трябва и критиката да е в някакъв смисъл силна – не прекалено силна, за да не вземе да победи, но и не прекалено слаба, за да може все пак да остане в социалното за известно време, т.е. трябва да има залог. Опасявам се, че случаят Джорджано е далеч от тази ситуация. Джорджано е слаба критика – първо, той е фрагмент, единичност и, второ, той не успява да възпроизведе полето, което е създал – има публика, но няма последователи, които да интензифицират това (критиката), което той произвежда.

Повече

sense8

Научна фантастика, хетеротопия, срещи с Другия. Размисли върху „Sense8“

Залогът в това подобни експерименти да са максимално ефективни и критически осъзнати е голям, не е само въпрос на чесане на езици. В едно по-добро свое превъплъщение, „Sense8“ би бил идеалният съд за реализиране на една не толкова популярна, но за сметка на това фундаментално важна идея в научната фантастика. А именно постигането на утопия чрез преосмислянето на утопията като хетеротопия. Хетеротопията е концепция, разработена от Мишел Фуко (най-вече в посмъртно публикуваната лекция „Of Other Spaces“ [1]), с която се обозначават места (физически и абстрактни) на радикална различност, които функционират в специално отношение спрямо останалото пространство. Такива според Фуко са лудниците, затворите, музеите, градините, корабите, огледалата, говоренето по телефона.

Повече

5845336565edfe1b008b4ed4-2000

„Тез бурни чувства имат бурен край“. Westworld и революцията на роботите в киното

Петър Добрев разглежда как популярното кино и сериалът Westworld визуализират темата за революцията на роботите и изкуствения интелект. Дали имаме завръщане към прогресивния смисъл на метафората за роботите, използван от създателя на понятието Карел Чапек?

Повече

jon-snow-bodies

„Игра на тронове“: политика, тела, богове

Когато „Игра на тронове“ продължи през лятото на 2017 г., феновете (сред които съм и аз) ще са твърде заети да не могат да дишат в очакване на следващата ултранасилествена развръзка, за да се занимават с политически разрези на любимия сериал. Затова настоящият период е отличен за излагане на някои по-сериозни критически перспективи към този супер популярен телевизионен продукт, и именно с това ще се заемa в следващите страници.

Повече

kurosaki-kun-no-iinari-ni-nante-naranai-5794189

„Макар че ме удари не беше страшно“ сексизъм и shoujo мангата

Боряна Красимирова *Изобразените в статията панели се четат от дясно наляво Винаги съм обичала да се връщам към неща, които съм харесвала като по-малка. Понякога се сещам за анимации, които съм взимала от видеотеката като 6-годишна, гледам ги отново и мисля какво съм харесвала тогава, какво се е променило и какво е останало. Нещата се случват, […]

Повече