В опит за по-добър провал

1. Анархистката милиция в Барселона, снимка Робърт Капа

Осъществената утопия – Испания ‘36-39

Тази статия е част от брой #5 на сп. dВЕРСИЯ „Нетруд“

По време на Испанската гражданска война (1936-1939) в районите на Каталуния, Арагон и Кастиля се осъществява анархистка революция, при която работници, селяни, инженери, учители, техници се стремят да създадат общество без държавна бюрокрация и икономика без капиталистическа експлоатация. Изграденото от тях става пример за осъществяването на алтернатива за смятаната и до днес за „безалтернативна“ система. В настоящия материал представяме открояващи се данни за земеделието, икономиката и ежедневието в няколко селища по време на революцията, написани от френския писател и историк Гастон Лeвал (1895-1978) в неговата книга „Събитието на века“. Лeвал определя сътворената система  за контрастна не само на монархизма и капитализма, но и на държавния комунизъм в СССР, който определя за „нищо друго освен държавен капитализъм“.

Есплус

За своите 1100 жители Есплус разполагаше с 11 000 ха земя, от които 9000 бяха напоявани. Херцог Луна обаче притежаваше 5500 от тях, а собствеността на монархиста Алварадо, бивш министър на финансите, който със сигурност се грижеше по-добре за своите интереси, отколкото за държавата, възлизаше на 1100 ха.

Друг собственик притежаваше също толкова. Имаме и собственици, по-малко богати, но живеещи охолно, всеки от които разполагаше със 70 до 100 ха.

Не оставаше много за хората от народа, половината от които бяха експлоатирани от богаташите и супербогатите, като обработваха земите им според системата, наречена „а тераха“, която се състои в обработка на необработваема земя, в подготовката и изравняването ѝ, за да даде добиви за своя собственик на стойност една четвърт от обикновено получаваното. Трябваше също да се плаща правото на фермерството, представляващо шест песети на хектар годишно, както и да се използват поне един чифт мулета от производителя, за да се приведе в ред всеки новозасят хектар. Така подготвените ниви по-късно бяха предлагани на „медиеросите“, които заплащаха правото си на фермерство с 50 процента от реколтата.

** (още…)

Повече

stream_img

Медийна dВЕРСИЯ #2: 11 – 24 септември

Антиправителствените протести срещу кабинета Орешарски от 2013 и 2014 г. продължават да бъдат тема на разговор у нас често, щом стане дума за гражданско недоволство и организирана реакция срещу несправедливостите. Фактът, че в момента на власт е дори по-безсрамно въплъщение на политическото от предишната върхушка, обикновено се тушира с аргумента, че ако не друго, протестите срещу Орешарски са повишили по някакъв начин гражданското самосъзнание на хората и са послужили за пример какво е възможно.

В тези обяснения обаче не се вписва друг факт – че оттогава насам не сме били свидетели на значима реакция на недоволство, а само на спорадични и главно символни актове на протест по съвсем конкретни, ако не и изолирани случаи. Така че вярно е в някакъв смисъл, че протестите от 2013 и 2014 г. демонстрираха какво е възможно. В крайна сметка, към днешна дата представите за протест, гражданственост, а дори и за несправедливост изглеждат непоправимо обладани от претенциите и разказите на средната класа. Което не би могло да се случи без активното съдействие на медиите, решаващи какво да бъде видяно и какво – не.

Не така стоят нещата в други части на света, както ще видите от новите за различни протестни действия по-надолу. В рубриката „Медийна dВЕРСИЯ“ насочваме вниманието към значимите събития, тенденции, ситуации, останали в сляпото петно на обичайните медии за изминалите две седмици.

Тази седмица четете: „На пътя на омразата“ – момче се изправя срещу хомофобско шествие в Мексико. „Всички мразят реформата в трудовия кодекс“ – протестите във Франция избухнаха отново. „TTIP: съпротивата продължава“ – десетки хиляди излязоха по улиците в Германия. „The Charlotte Rebellion: чернокожите в САЩ отказват да се примирят“ – напрежението в Щатите продължава след поредния случай на убит от полицията.

Медийна dВЕРСИЯ #1 тук.

(още…)

Повече

nuvigil_a

Разстройство на работата на смени и нормализацията на изтощението

Превод – Ирина Самоковска

Източник: libcom.org

„Работите на непълен работен ден или на смени? Спи ви се на работа? Може да страдате от прекомерна сънливост заради разстройство на работата на смени”. Това гласи реклама на лекарството Nuvigil. Текстът озаглавява снимка на медицинска сестра и полицай, стоически изправени на фона на потискащ сив заден план, като едни мрачни талисмани на фармакологизацията на живота ни при капитализма.

Nuvigil e търговското название на лекарството армодафинил, за което се предполага, че води до „подобряване на будността”. Въпреки че Армодафинил е с неизвестни механизми на действие, това е стимулант, който произвежда ефекти, сходни на амфетамините. С други думи, това е реклама на амфети. В този смисъл тя не е нищо ново, a просто продължение на една дълга история на кафеинизирани офис работници, на дъвчещи какаови листа труженици на полето и на чиновници от типа „от 7 до 11”, пиещи Redbull. Но тази реклама е важна по причина, която няма нищо общо с амфетите или със самия армодафинил, а с болестното състояние, което е предвидена да лекува.

Снабдено с медицинско наименование и с одобрение от американската Хранителна и лекарствена администрация (Food and Drug Administration), разстройството на работата на смени представлява легитимация на самолечението на трудовото изтощение. Тази легитимация има двоен ефект. На първо място тя извежда самолечението извън сферата на морала – да използваш стимулант, за да се държиш буден на работа, вече не е морална неизправност или престъпление, а рутинно лечение на болестно състояние. На второ място, понеже самолечението напуска сферата на морала, тази легитимация го поставя в медицинската сфера, където то става симптоматично за неизправност в тялото, а не в душата.

Разстройството на работата на смени, според медицинския уебсайт WebMD, „включва проблем с 24-часовия вътрешен часовник на тялото, или циркадния ритъм… Когато работите през нощта и спите през деня, вътрешният часовник на тялото има нужда да рестартира, за да ви позволи да спите през деня”. WebMD намира „проблема“ не в смените или в работата на смени, а в тялото на работника, в неговите циркадни ритми. Изтощението престава да бъде реакция на външно състояние, а бива интериоризирано в тялото на работника като неизправност на някоя от съставните му  части.

Крайният ефект на този двоен процес, де-морализацията на самолечението и интернализацията на „проблема“ в тялото на работника, е нормализацията на едно анти-хуманно общество и медикализацията на естествените телесни реакции към такова едно общество. Обществото само по себе си се разглежда като една перфектна капсула, подходяща за идеален човек, а всякакъв неуспех да се вместиш в нея, всякакво изтощение на работа (или неудоволетворение в брака, или излишна енергия в училище) представлява неизправност в тялото на индивида, която следва да бъде „амнистирана“ чрез корективна медицина.  Денят и нощта биват зачеркнати като законните диктатори на циркадните ни ритми, а на тяхно място бива поставена капиталистическата икономика – стандартът, според който все по-често съдим и дисциплинираме всяка страна от живота си.

Силвия Федеричи в книгата си „Калибан и вещицата” пише за исторически проект, подет в началото на капиталистическото развитие в Европа, за превръщането на човешкото тяло в машина, лишена от „окултните сили”. Този проект впряга философската и научна сила на Просвещението в опит да се картографира тялото, да се механизират съставните му части и системи и да се обясни то като машина, която може и трябва да работи в промишлената фабрика. Обичайното разбиране на тялото като съдържащо магически елементи и чудодейни сили е трябвало да бъде отречено, понеже тези неща не се подчиняват на логиката на капитала и на императива на надничната работа. Ако тялото, a вероятно и целият свят, работят чрез невидими сили и непознаваеми събития, може и да има смисъл да кръшкаш от работа от време на време, в дните, в които не върви, и да правиш магически заклинания за намиране на богатство и излекуване на тялото. Широкото приемане на този сценарий не би доставило огромната, движена от рутина работна сила, която новата промишлена икономика изисквала. Тялото е трябвало да бъде дисциплинирано по часовник и календар, а не по слънцето и реколтата, обредите и духовете. Тялото е трябвало да бъде сломено и преоформено като част от самия производствен процес.

Федеричи пише: „докато тялото е условието за съществуване на работната сила, то също е и нейната граница, като основния елемент на съпротива срещу изразходването си“ (стр. 141). С други думи, тялото се съпротивлява на вграждането си в капиталистическото производство чрез собственото си изтощение, чрез собствената си крехка природа. Тъкмо това е мястото, където медицинската индустрия се намесва и където Nuvigil бележи едно удивително продължение и интензификация на един много стар капиталистически проект да се дисциплинира човешкото тяло.

Като се извежда самолечението извън сферата на морала и се нормализира изтощението на тялото при капитализма, даже и физическите неизправности на тялото при капиталистически условия на работа, то става продължение на производствения процес; рутинен колапс, сметнат в общата цена. Самолечението на работа преди се състоеше в тайно вземане на амфетамини или някоя и друга подривна дрямка в кабинката. Докато тези действия невинаги са били – даже често не са били – актове на саботаж или опозиция срещу капиталистическата икономика и работа, те все пак са действали извън тази логика и възглед. Можело е да бъдат разбирани и отигравани като техники на съпротива или като срамни морални пропадания, но те винаги са били автономни актове, които отдалечават работника от неговата наднична работа и налагат разпознаването на несъвместимостта на тялото с някои задачи, като например работа през цялата нощ. Това, което Nuvigil ни казва обаче, е, че няма изначална несъвместимост и че няма нужда от тези автономни борби. Казва ни, че несъвместимостта, която усещаме, е просто разстройство, което се помещава в тялото на индивида, а не в структурата на работа, и че има просто лекарство за това. Това е медицински проблем, който трябва да бъде разрешен по фармацевтичен път.

По този начин сферата на живота ни, която се разбира пряко в отношение с капиталистическата икономика, нараства. Ние не сме същества, които се уморяват, когато не спят достатъчно, а по-скоро сме недостатъчно активни работници, които имат нужда от коригиращ стимулант, за да се адаптират към света. Вече няма нужда да се срамуваме или вълнуваме, когато се успим с един час и закъснеем за работа, понеже за нашата  проблематична липса на будност е намерено разрешение. Можем да вземем Nuvigil, а когато докторът или психологът ни попитат „Как се чувствате?”, можем да отговорим уверено: „Продуктивни!”.

За справка:

Federici, S. (2004). Caliban and the witch. New York: Autonomedia.

Повече

irani

Изработване на различия (1): интервю с Лили Ирани

Превод – Цветелина Христова

Интервю на Моника Сенгул-Джоунс за Catalyst*

 

Лили Ирани е доцент по комуникации и изследвания на науката в Университета на Калифорния, Сан Диего. Тя се занимава с теория на културата и компютърни науки – професионално съчетание, което ѝ дава предимство при анализа на социокултурната политика на платформите за микроработа по програмиране (2) в „икономиката на услугите“. В това интервю се спираме върху нейната изследователска работа върху Amazon Mechanical Turk – AMT, която е едновременно етнографска и свързана с изработването на практически интервенции. АМТ е интернет-базиран софтуер, който служи за платформа за разпределяне на микро-”задачи за човешки интелект“ (human intelligence tasks – HIT). Тези задачи се задават от потребители на услугата, регистрирани като „поръчители“ и се изпълняват от потребители, регистрирани като „работници“ (понякога наричани и „търкърс”), на които, по преценка на „поръчителя”, може да се плати дребна сума за изпълнението на задачите. Ирани изследва АМТ и е разработила и поддържа в сътрудничество с колеги, онлайн инструмента Turkopticon (ТО). Той позволява на работниците да споделят опита от работата си с „поръчители“ – добър или лош, като форма на колективна и взаимна помощ.

(още…)

Повече

maxresdefault

Медийна dВЕРСИЯ #1: 27 август – 10 септември

„Ще си мълчим.“ Смята се, че с тези думи Тодор Живков отговаря на доклада за ситуацията с аварията в Чернобил. Не много далеч на североизток се е случило изключително значимо събитие, за което хората научават късно, накъсано и неподготвени за действия, ако такива се наложат. Този цитат е любим пример в десните анализи, за да се демонстрира безотговорността, антидемократичността и какво ли още не на стария режим в България.

Но уви, през 2016 г. положението с достъпа до информация в много отношения е дори по-лошо. В ерата на Интернет и на процъфтяващите медийни форми от всякакъв размер и разцветка не е нужна ничия отделна фигура, нито каквато и да е централизирана машина, за да се реши за какво „ще си мълчим“. За някои неща просто не е прието да се говори в медиите, и колкото по-големи и корпоратизирани са тези медии, толкова по-малко вероятно е да засегнат определени проблеми или теми.

(още…)

Повече