В опит за по-добър провал

img2.thejournal.ie

Мързелът и времето на капитала

Яри Ланчи за dВЕРСИЯ

 

Разказват, че Пулчинела, известният неаполитански герой от commedia dell’arte, закача в спалнята си сложено в рамка парче хартия, на което е написано „направи го утре“. То е първото, което вижда, ставайки от леглото всяка сутрин. Това означава, че всяка сутрин, дори преди да се впусне в новия ден, който разгръща поредица от „неща за правене“, прочитането на посланието в рамката предварително прекъсва всяка възможност Пулчинела да се доближи до онова, което трябва да стори; което се очаква да направи; до онова, което е бил накаран да свърши – в едно безкрайно отлагане на отредените му задачи.

(още…)

Повече

NO FUTURE by NIVI X @ flickr.com

Бъдещето след края на икономиката

Франко Берарди – Бифо

В края на 2010 г. завърших книга, посветена на културния колапс на най-важната митология на капиталистическата модерност – тази за „бъдещето“ и свързаните с него митове за енергията, експанзията и растежа. (1) Докато пишех, усещах, че е възможно икономическата криза да се задълбочава. Но това, което всъщност се случи през лятото на 2011 г. – забележителният крах на глобалния финансов капитализъм и началото на един европейски бунт, експлоадирал в Лондон, Атина и Рим през декември 2010 г., който после доби масовост в Англия в четирите нощи на гняв през август, и който очаквам да се разпространи навсякъде в идните месеци, – всичко това ме накара да напиша нещо повече. Уви, писането за настоящето е опасно нещо, когато обстоятелствата се променят толкова бързо. Но не мога да отрека вълнението да бягаш редом с бедствието.

Франко Берарди, 19 август 2011 г.

(още…)

Повече

sweeper-and-doffer-in-cotton-mill

Правото на мързел

Пол Лафарг

Опровержение на «Правото на труд» от 1848 г.

 

Пол Лафарг
Пол Лафарг

В 1849 г. на заседание на комисията по въпросите на първоначалното образование г-н Тиер каза: «Искам да направя всесилно влиянието на духовенството, защото разчитам на него за разпространяването на онази хубава философия, която учи човека, че той е тук на земята, за да страда, а не на другата философия, която му казва обратното: наслаждавай се». С това г-н Тиер формулира морала на буржоазната класа, чийто жесток егоизъм и ограничен ум той въплъщаваше.

Тогава, когато се бореше против поддържаното от духовенството благородничество, буржоазията провъзгласяваше свободата на съвестта и безбожието. Когато обаче победи, тя промени тона и поведението си и днес се надява да подкрепи с религията своето икономическо и политическо господство. В XV и XVI век тя с удоволствие възприе езическата традиция и възпяваше плътта и нейните страсти, осъдени от християнството. В наши дни, преситена от богатства и наслаждения, тя отрича поуките на такива свои мислители като Рабле и Дидро и проповядва на работниците въздържание. Капиталистическият морал, жалка пародия на християнския морал, заклеймява с анатема плътта на работника. Той си поставя за идеал да ограничи производителя до най-малкия минимум потребности, да премахне неговите наслаждения и неговите страсти и да го сведе завинаги до ролята на машина, доставяща труд безспир и без милост.

Революционните социалисти трябва да започнат отново борбата, която водиха философите и памфлетистите на буржоазията. Те трябва да атакуват, за да превземат с пристъп морала и социалните теории на капитализма; в главите на класата, призвана към действие, те трябва да разрушат предразсъдъците, насадени от господствуващата класа, те трябва да обявят пред лицето на лицемерите oт всички видове нравоучения, че земята ще престане да бъде долина на плача за работниците, че в бъдещото комунистическо общество, което ние ще създадем, «ако е възможно, по мирен начин, ако не — насилствено, човешките страсти ще бъдат напълно освободени, тъй като те всички са по природа добри, ние трябва да избягваме само тяхното лошо ползване и техните крайности», а това ще стане само чрез взаимното им уравновесяване, чрез хармоничното развитие на човешкия организъм, защото, както казва д-р Бедое, «едва когато една раса достигне максимума на своето физическо развитие, тя достига своята най-висока точка на енергия и на нравствена сила». Такъв е възгледът и на големия натуралист Чарлз Дарвин.

 

*

Отрицанието на Правото на труд, което преиздавам с някои допълнителни бележки, излезе във втората серия на седмичника «Равенство» («L’egalite») през 1880 г.

П. Л.

Затвора «Сент-Пелажи». 1883 г.

 

Да бъдем мързеливи във всичко, освен в любовта и в пиенето, освен когато ни мързи.
Лесинг

(още…)

Повече

13161714_1070937076285702_5929566688465159722_o

Джобове автономия: Автономен работнически синдикат Варна

 

От dВЕРСИЯ заехме от Жак Рансиер понятието „джобове автономия“ като народен отговор на конфискацията на властта от държавата и финансовите сили, за да потърсим такива места в София – социалните центрове „Аделанте“ и „Хаспел“. В петия си брой се спираме на подобно място извън „София 1000“ – Автономния работнически синдикат във Варна (АРС).

Такъв синдикат съществува в София от 2011 г., а във Варна се появява две години по-късно – през важната за града 2013 г. Февруарските протести тогава обхванаха цялата страна, но може би най-масовите шествия бяха във Варна, където желанието за намаляване на сметките за тока бързо премина в атака срещу многодишната власт на кмета Кирил Йорданов и обвързаността на всички политически партии с икономическата групировка ТИМ. Пламен Горанов умря, самозапалил се пред общината. Оттогава насам има регистрирани 30 случая на самозапалвания в цялата страна, десет от които с фатален край.

(още…)

Повече

8hoursday_banner_1856

Три точки по пътя за намаляване на работния ден

Настоящият текст не е опит за изчерпателна история на движението за регулиране и намаляване на работния ден. Тук са засегнати само няколко отделни моменти от него, които по един или друг начин могат да осигурят перспектива за представата за стандартния работен ден тук и сега.

Историята на работническите борби е изпълнена с неуспехи – убити активисти, смазани стачки, само кратко просъществували концесии или дори преобръщане на вече постигнат напредък. След запознаването с отделни фрагменти от тази история няма нищо по-естествено от песимизма или апатията по отношение на работническата борба. Малко средства са по-ефективни за преодоляването на това отчаяние от знанието за случаите, когато борбата е била успешна – когато социалните движения са се борили и са извоювали трайна победа, която днес взимаме за даденост.

В „Общата стачка, политическата партия и профсъюзът“ (1906 г.) Роза Люксембург разглежда развитието на движението за генерална стачка в Русия през последните години на XIX в. до 1905 г. Люксембург използва тези събития като аргумент в критиката си към представата за общата стачка такава, каквато се дискутира в Германия по това време: че в основата на стачката трябва да стои важен политически вместо икономически мотив, че трябва да бъде въз основа на съгласие между ръководителите на партията и профсъюзите, да бъде стриктно планирана и безупречно извършена. На тази теоретична представа авторката противопоставя реалния ход на събитията, протекли в Русия – една поредица от отделни стачни действия в различни градове, често започнали спонтанно и протекли без предварително планиране, които въпреки това успяват да постигнат много от целите си. (още…)

Повече